Любопитно

Родена глуха, но родена и да танцува



Нина Фалез е имала блестяща кариера като балерина и учител, въпреки че е била отхвърлена от Кралския балет като дете.



 


На 10-годишна възраст, Нина Фалез отишла на прослушване в Кралското балетно училище в зашеметяващите студия в White Lodge, Richmond Park. Тя танцувала така блестящо, че легендарната Мадам дьо Валоа, основател на Кралската балетна школа, я погалила  по главата, усмихнала се и й казала: Вие ще извървите дълъг път”.
Едва когато младата балерина трябвало да мине медицински преглед за училището, осъзнали, че е глуха и незабавно я отстранили.
„Бях напълно опустошена. Струваше ми се, че мечтата ми да стана балерина е обречена”, припомня си Фалез, сега на 55г. Въпреки необещаващото началото тя продължила кариерата си като балерина. Днес тя е твърдо решена да насърчава хора с  различна степен глухота да навлязат в танца.
„Чувствам, че танцът е един от най-естествените неща за хората с увреден слух, защото тези хора са визуални и по-добре съгласуват движенията на тялото си”, казва тя.
По време на раждането си, след като временно е била лишена от кислород Нина Фалез остава глуха. В последствие глухотата й е била класифицирана като тежка до дълбока, но и това не й попречило да се влюби в балета от ранна възраст. Родена в английско театрално семейство, в постоянното обкръжение на художници и писатели, тя отчаяно търсила начин да се присъедини в техния културен свят.
Бях разочарована, защото по онова време, когато бях много млада, не можех да говоря. Имаше поети, които се изправяха и започваха да рецитират, така че аз можех просто да стана и да танцувам”, казва Фалез, която все още изглежда театрална с огромните си очи, бляскави сенки и дълга черна коса. Въпреки нейният увреден слух, говорейки гласа й е мелодичен и много ясен, и тя чете по устните с такава вещина, че  забравяте че го прави.
Подобно на много хора с увреден слух, тя може да чуе някои нискочестотни звуци, както и да усеща вибрациите на музиката.
Никога не съм мислила за музиката като проблем, аз просто исках да танцувам и всеки звук чувах, изнесен в света на въображението ми. Ако звуковите вълни на музиката се покачваха, аз се издигах във въздуха като птица. Ако музиката ставаше дива, аз започвах да се въртя в кръг като торнадо”, казва тя.
Било е твърде шокиращо, след като Кралското училище по балет я е отхвърлило по медицински причини. Може би днес тази история би звучала по по-различен начин. Според изявление от школата на Кралския балет, докато учениците се нуждаят от „потенциала да се отличат с най-високите си професионални нива на артистизъм и атлетизъм ... В рамките на тези параметри съществува силна култура на равни възможности и непредубедено отношение към хората с увреждания."
За щастие на Фалез, почти веднага след отхвърлянето й от Кралския балет, тя е била приета в балета Rambert (сега Rambert Dance Company), където танцува и печели награди.
За да я приемат в Ballet Rambert не са й искали да мине медицински преглед, така че не са разбрали, че Фалез не чува. Тя успяла да скрие своето състояние добре доста дълго време, но един ден в класа по балет, не могла да следва инструкциите на учителя си.
Учителят ми извика: „ ти глуха ли си или какво…” – Имах чувството, че е разбрал. Аз се разплаках и избягах от студиото. По-късно моят учител ми каза, че не е знаел, че не чувам. От този момент нататък всичко се нареди. Чувствах се приета като танцьор и като човек с увреден слух в Ballet Rambert”.
В тийнейджърските си години Фалез учила балет от унгарската балерина Мария Фей. Искала да научи метода Ваганова – разработен  в Русия през двадесетте години на миналия век. Смята се, че чрез него руските танцьори получили отличителната си грациозност. Фалез отчаяно търсела начин да танцува като нейните героини, Болшой и Киров, чиито представления гледала в Лондон. Това, в края на краищата, е средата на шейсетте години, когато балетната треска в Лондон е в разгара си, подхранвана от хипнотизиращите Рудолф Нуреев и Марго Фонтейн.
„Аз видях огромния й талант”, казва Фей, която е преподавала на танцьори като Натали Макарова, балерината Киров, избягал на Запад през 1970 г. „Глухотата, казва тя, не е пречка ... в много отношения Фалез е  по-бърза и точна отколкото тези, които могат да чуват”.
На 16 години Фалез започва професионалната си кариера на танцьор, опознава европейските столици с утвърдени танцови компании. Била е обсебена от танца. „Аз просто танцувам, защото това е моят естествен начин на общуване”, казва тя.
И така, въпросът, който си задаваме – как го е направила? Как един човек с увреден слух успява да танцува балет? Отговорът е сложен. Фалез използва миниатюрни нишки на остатъчния си слух. Тя трябва да чуе най-ниските честоти в музиката - ниски тонове, което тя казва, че е „голямо съкровище”. Подобно на много нечуващи хора, тя има една малка част остатъчен слух, който използва в максимална степен.
Фалез усеща музика също и чрез вибрации. Почти по същия начин както човек ще усети, ако отиде на силен концерт. Въпреки, че средночуващият човек не може да обърне много внимание на това, хората с увреден слух са силно чувствителни към най-малката вибрация. „A вибрацията е емоция”, обяснява Фалез. „Вибрациите ме движат. Например, има разлика между вибрациите от цигулка и от барабан”.
К. Ролф, старши аудиолог в Кралския национален институт за хора с увреден слух споделя: „Някой, който не чува може да усети звуци чрез вибрации. В зависимост от това колко е остатъчния слух, който има, едно лице може да бъде в състояние да чуе някои ритми на звуците и да танцува, също и някои от най-ниските честоти в музиката”.
След изключително успешната си кариера като балерина, Фалез се обърна към хореографията и преподаването. Сега живее на хълмовете Малвърн със съпруга си и се стреми да насърчи хората с увреден слух и други увреждания на достъп до танца. Тя казва, че студенти танцьори с увреден слух могат да бъдат научени да развият една фина сензитивност към вибрациите в музиката от слушане на живо, също да се научат и  да наблюдават отблизо и да копират движенията на преподавателя си вместо да разчитат на гласови напътствия - техника, която до сега се е използвала.

Фалез вярва, че най-важното нещо в танца за ученика е да го обича. Тя се стреми да използва творчески истории, митове и поезия в преподаването си на студенти с увреден слух, с цел да насърчи тяхното въображение.

И въпреки че тя все още обожава балета, през годините Фалез се занимава с преподаване на разработен вече подход.  „ …  Сега по-малко се интересувам от техническата страна на танца и съм по-заинтересована от насърчаване на самостоятелното развитие. Това, което ме интересува е танц, който расте отвътре ", казва тя.

"Любовта ми към танца никога няма да изчезне, тя е в кръвта ми."
източник:  http://www.telegraph.co.uk
автор:

изображения: интернет