14.02.15 г.

Родена глуха, но родена и да танцува



Нина Фалез е имала блестяща кариера като балерина и учител, въпреки че е била отхвърлена от Кралския балет като дете.



 



На 10-годишна възраст, Нина Фалез отишла на прослушване в Кралското балетно училище в зашеметяващите студия в White Lodge, Richmond Park. Тя танцувала така блестящо, че легендарната Мадам дьо Валоа, основател на Кралската балетна школа, я погалила  по главата, усмихнала се и й казала: Вие ще извървите дълъг път”.

Едва когато младата балерина трябвало да мине медицински преглед за училището, осъзнали, че е глуха и незабавно я отстранили.

„Бях напълно опустошена. Струваше ми се, че мечтата ми да стана балерина е обречена”, припомня си Фалез, сега на 55г. Въпреки необещаващото началото тя продължила кариерата си като балерина. Днес тя е твърдо решена да насърчава хора с  различна степен глухота да навлязат в танца.

„Чувствам, че танцът е един от най-естествените неща за хората с увреден слух, защото тези хора са визуални и по-добре съгласуват движенията на тялото си”, казва тя.

По време на раждането си, след като временно е била лишена от кислород Нина Фалез остава глуха. В последствие глухотата й е била класифицирана като тежка до дълбока, но и това не й попречило да се влюби в балета от ранна възраст. Родена в английско театрално семейство, в постоянното обкръжение на художници и писатели, тя отчаяно търсила начин да се присъедини в техния културен свят.

Бях разочарована, защото по онова време, когато бях много млада, не можех да говоря. Имаше поети, които се изправяха и започваха да рецитират, така че аз можех просто да стана и да танцувам”, казва Фалез, която все още изглежда театрална с огромните си очи, бляскави сенки и дълга черна коса. Въпреки нейният увреден слух, говорейки гласа й е мелодичен и много ясен, и тя чете по устните с такава вещина, че  забравяте че го прави.

Подобно на много хора с увреден слух, тя може да чуе някои нискочестотни звуци, както и да усеща вибрациите на музиката.

Никога не съм мислила за музиката като проблем, аз просто исках да танцувам и всеки звук чувах, изнесен в света на въображението ми. Ако звуковите вълни на музиката се покачваха, аз се издигах във въздуха като птица. Ако музиката ставаше дива, аз започвах да се въртя в кръг като торнадо”, казва тя.

Било е твърде шокиращо, след като Кралското училище по балет я е отхвърлило по медицински причини. Може би днес тази история би звучала по по-различен начин. Според изявление от школата на Кралския балет, докато учениците се нуждаят от „потенциала да се отличат с най-високите си професионални нива на артистизъм и атлетизъм ... В рамките на тези параметри съществува силна култура на равни възможности и непредубедено отношение към хората с увреждания."
За щастие на Фалез, почти веднага след отхвърлянето й от Кралския балет, тя е била приета в балета Rambert (сега Rambert Dance Company), където танцува и печели награди.

За да я приемат в Ballet Rambert не са й искали да мине медицински преглед, така че не са разбрали, че Фалез не чува. Тя успяла да скрие своето състояние добре доста дълго време, но един ден в класа по балет, не могла да следва инструкциите на учителя си.

Учителят ми извика: „ ти глуха ли си или какво…” – Имах чувството, че е разбрал. Аз се разплаках и избягах от студиото. По-късно моят учител ми каза, че не е знаел, че не чувам. От този момент нататък всичко се нареди. Чувствах се приета като танцьор и като човек с увреден слух в Ballet Rambert”.

В тийнейджърските си години Фалез учила балет от унгарската балерина Мария Фей. Искала да научи метода Ваганова – разработен  в Русия през двадесетте години на миналия век. Смята се, че чрез него руските танцьори получили отличителната си грациозност. Фалез отчаяно търсела начин да танцува като нейните героини, Болшой и Киров, чиито представления гледала в Лондон. Това, в края на краищата, е средата на шейсетте години, когато балетната треска в Лондон е в разгара си, подхранвана от хипнотизиращите Рудолф Нуреев и Марго Фонтейн.

„Аз видях огромния й талант”, казва Фей, която е преподавала на танцьори като Натали Макарова, балерината Киров, избягал на Запад през 1970 г. „Глухотата, казва тя, не е пречка ... в много отношения Фалез е  по-бърза и точна отколкото тези, които могат да чуват”.

На 16 години Фалез започва професионалната си кариера на танцьор, опознава европейските столици с утвърдени танцови компании. Била е обсебена от танца. „Аз просто танцувам, защото това е моят естествен начин на общуване”, казва тя.

И така, въпросът, който си задаваме – как го е направила? Как един човек с увреден слух успява да танцува балет? Отговорът е сложен. Фалез използва миниатюрни нишки на остатъчния си слух. Тя трябва да чуе най-ниските честоти в музиката - ниски тонове, което тя казва, че е „голямо съкровище”. Подобно на много нечуващи хора, тя има една малка част остатъчен слух, който използва в максимална степен.

Фалез усеща музика също и чрез вибрации. Почти по същия начин както човек ще усети, ако отиде на силен концерт. Въпреки, че средночуващият човек не може да обърне много внимание на това, хората с увреден слух са силно чувствителни към най-малката вибрация. „A вибрацията е емоция”, обяснява Фалез. „Вибрациите ме движат. Например, има разлика между вибрациите от цигулка и от барабан”.

К. Ролф, старши аудиолог в Кралския национален институт за хора с увреден слух споделя: „Някой, който не чува може да усети звуци чрез вибрации. В зависимост от това колко е остатъчния слух, който има, едно лице може да бъде в състояние да чуе някои ритми на звуците и да танцува, също и някои от най-ниските честоти в музиката”.

След изключително успешната си кариера като балерина, Фалез се обърна към хореографията и преподаването. Сега живее на хълмовете Малвърн със съпруга си и се стреми да насърчи хората с увреден слух и други увреждания на достъп до танца. Тя казва, че студенти танцьори с увреден слух могат да бъдат научени да развият една фина сензитивност към вибрациите в музиката от слушане на живо, също да се научат и  да наблюдават отблизо и да копират движенията на преподавателя си вместо да разчитат на гласови напътствия - техника, която до сега се е използвала.

Фалез вярва, че най-важното нещо в танца за ученика е да го обича. Тя се стреми да използва творчески истории, митове и поезия в преподаването си на студенти с увреден слух, с цел да насърчи тяхното въображение.

И въпреки че тя все още обожава балета, през годините Фалез се занимава с преподаване на разработен вече подход.  „ …  Сега по-малко се интересувам от техническата страна на танца и съм по-заинтересована от насърчаване на самостоятелното развитие. Това, което ме интересува е танц, който расте отвътре ", казва тя.

"Любовта ми към танца никога няма да изчезне, тя е в кръвта ми."

източник:  http://www.telegraph.co.uk
автор:

изображения: интернет

9.02.15 г.

За нас




"Да пораснем заедно" е сдружение с нестопанска цел, създадено в подкрепа на родители и техните деца.  

Целите, които сме си поставили и следваме са: 

  •  Обучение, интеграция на деца и младежи без значение от социално положение, етнически произход и религия, физическо и умствено състояние, особености в развитието и/или поведението и осигуряване на необходимостта от специални грижи. 
  •   Създаване на родителски групи и общности за самопомощ при отглеждане на деца, включително и на такива със специални нужди. 
  •  Организиране на професионални курсове, семинари, беседи с родителски групи относно проблеми при отглеждане и възпитание, включително на деца със специални потребности. 
  •  Обучение в подобряване на умения за общуване в семейството и разрешаване на конфликти. 
  •  Оказване на обща и специализирана помощ при здравословно отглеждане и възпитание на деца и изграждане на ефективни взаимоотношения в семейството, училището, на работното място и в обществото. 
  •  Консултиране на семейства с деца със специални нужди с цел запознаването им със съвременните методи за лечение, рехабилитация и с начините за решаване на емоционалните и социалните им потребности. 
  •  Създаване на възможности за по-ангажирано участие на родителските общности при отглеждането и възпитанието на децата и за здравна превенция. 
  •   Подпомагане на интегрирането на деца със специални образователни нужди с цел нормалното им развитие и качество на живот, включително след навършване на 18 години. 
  • Промяна нагласата на обществото към „различните“ 
  • Превенция срещу изоставянето чрез информационни обучителни кампании с цел съпричастност към проблемите на развитие на децата и техните семейства.  

изображения: интернет

8.02.15 г.

Психологическо консултиране и терапия



Как психологът може да Ви помогне

Психологът работи в много различни области.
Ако изпитвате постоянни трудности да постигате основните цели във вашия личен живот, тогава психологът би могъл да ви предостави възможност да изследвате тези проблеми. Има много области от живота, където психолога може да окаже съдействие и партниране . Това могат да бъдат трудности при вземане на важни решения, конфликти, стрес, преживяване на загуба на близък или раздяла, адаптация в училище, агресия, антисоциални прояви, поведенчески и емоционални проблеми, страхове, подпомагане живот с различни болести като например HIV, рак или хронична болка и др.
Психологичното консултиране може да бъде анализиране на вашите мисли, чувства и поведения. Това е активен процес, чиято цел е да ви направи способни да разберете по-добре трудностите, които срещате, да повиши увереността в собствените ви способности, и по такъв начин да ви помогне да достигнете до по-добро решение и по-ясна перспектива за бъдещето.
Често се случва, че самото споделяне на болезнени преживявания пред някого, който е независим и който няма да ви осъди или критикува вече носи полза.
Консултирането може да включва идентифициране на нови поведенчески възможности и избор между тях, научаване на нови умения за по-добро справяне с проблемите, постигане на по-добро разбиране на това, което се случва в ежедневието, или предоставяне на подкрепа докато се възстановявяте от травматични или стресови събития.

Когато едно дете страда или изпитва затруднения от различно естество, първият и основен източник на подкрепа за него са родителите. Когато става въпрос за развитието на вашето дете, никой не може да ви каже какво да правите или кой е най-добрият начин, по който да го възпитате, тъй като никой не го познава по-добре от вас самите. Въпреки това възможността за консултация със специалист в сферата на детското развитие дава възможност за превенция на рисково поведение и подпомагане на евентуални затруднения, които нормално се появяват в развитието на детето или в трудния диалог между поколенията.
Ролята на специалиста е чрез професионалните си знания и умения да ви подпомогне и напътства в осмислянето и разбирането на това, което се случва с детето или в семейството, търсейки заедно с вас произхода и причините на заявения проблем.
Методите, които психологът използва, до голяма степен се припокриват с начините, по които малкото дете общува и изразява своите вътрешни състояния и конфликти. Детето, което все още не може да използва думите така както възрастния, изразява себе си по различни начини – чрез своето поведение, чрез рисунките, които създава, моделирането с пластилин, играта с кукли, приказките и дори през своите симптоми. Ето защо е особено важно този език да бъде чут.



През възможността да играе и твори детето се социализира, развива своите поведенчески, познавателни, креативни и адаптивни способности, тъй като тези дейности са основен начин за комуникация, за изследване на външния и вътрешен свят и експериментиране на нови модели на поведение. 

изображения: личени; интернет

Успешният родител



Как да научим родителите на начини да решават конфликтите родител/дете е предмет на интензивен 24-часов семинар

Трениране на Успешни Родители(ТУР) на д-р Томас Гордън



Родителите днес имат най-важната, най-трудната, най-сложната и тревожна професия на света. Професия, която изисква 24-часово работно бреме, в която няма нито почивка, нито платен годишен отпуск. Професия, която не се заплаща, т.е. напълно доброволна, която изисква постоянно внимание и отдаденост.
Въпреки целият си труд, който отделят родителите да възпитат и отгледат децата си, много често върху тях се стоварва цялата вина за проблемите на младостта и за ядовете, които младите сякаш създават за обществото. Щом някой младеж закъса в училище или отпадне учителите и училищните администратори започват да обвиняват: за всичко са виновни родителите.
Кой помага на тези родители? Къде могат родителите да научат в какво бъркат и как да се поправят?
Винят родителите, а никой не  ги подготвя. Всяка година хиляди нови майки и бащи  се залавят с дейност, която се смята за най–трудната в света: имат дете – едно малко и напълно безпомощно човече и поемат пълната отговорност за физическото и умственото му здраве с цел да го отгледат така, че то да се превърне в продуктивен, отзивчив и полезен член на обществото. Може ли някой да посочи по-трудна и натоварваща дейност? И от друга страна, колко от тези родители са предварително подготвени за целта?
Програмата Трениране на Успешни Родители (Т.У.Р.) по  инициалите на международното  издание Parent Effectiveness Training (Р.Е.Т)е достъпна  вече и в България.
            Основателят ес д-р Томас Гордън (1918-2002), ветовно признат пионер в решаването на конфликти при общуването на родителите с техните деца, номиниран три пъти с Нобелова награда за мир, носител на голямата награда на Калифорнийската психологическа асоциация за цялостен принос, основател на международната фондация Gordon Training International, известен с „модела на Гордън“ - първоначално използван за подобряване на отношенията между родители и деца, впоследствие развит и прилаган като общовалиден метод за подобряване на всички видове човешки взаимоотношения, прилаган успешно в цял свят.
ТУР се преподава само от  инструктори, обучени от организацията на д-р Гордън – Gordon Training International. От 2011 г. програмата  е достъпна и в България. Тя се предлага под формата 24-часов семинар „Трениране на Успешни Родители”(ТУР) само и единствено от  лицензирани   инструктори.
Курсът Трениране на Успешни Родители (ТУР) се преподава в над 46 страни по света и през него са минали над 7 милиона участници, което доказва, че той е в състояние да предаде на родителите необходимите умения за да са по-успешни в отглеждането на децата.
ТУР предлага изчерпателна философия за това, какво е нужно за установяването и поддържането на успешно цялостно  взаимоотношение с едно дете. Родителите се научават не само на методи и практически умения, но и на това кога и защо да ги прилагат и с каква цел.


 

7.02.15 г.

Успешната адаптация в детската градина



Как да обезпечим психологическия комфорт на постъпващото в детска градина дете


Раздялата е част от развитието на детето. Тръгването на детска градина е едно от ключовите събития за детето, което то понася много по-добре, когато родителите му са убедени в способността му успешно да премине през този етап. Доверието, което му гласуват, му позволява да намери в себе си необходимите сили!



Тръгването на детска градина е нов, важен етап от развитието на детето защото отваря път към социализирането.

За да се получи този преход добре, без допълнителен стрес ролята на родителите е от съществено значение. Още преди постъпването в детското заведение трябва да обясните на детето какво е това детска градина. А още по-добре да му го покажете нагледно. Отидете там заедно с детето, разкажете му какво още правят децата в детската градина (играят, обядват, спят, пеят песнички) и колко е интересно това.



Изключително важна е вашата положителна нагласа към детската градина. Ако вие вярвате, че това е най-доброто място за вашето дете, така ще мисли и то. Когато го завеждате в групата, постарайте се да не му показвате своето вълнение, което често дори и да не искате, възниква у вас. При раздялата бъдете спокойни, но твърди. Непременно му кажете, кога ще дойдете да го вземете и уточнете времето, по което ще дойдете в достъпна за него форма. Например: „аз ще дойда  за теб, след като обядваш“, „когато се наспите и излезете с децата на двора”. За преодоляване на стреса от раздялата, изградете ритуал за сбогуване (целувка, прегръдка, възможност да погледа мама през прозореца). В началото може да помогне мека играчка или любим предмет от вкъщи.  Ако детето реагира твърде болезнено на раздялата, нека сутрин го водят на градина бабата или бащата.

Когато го вземате, го „възнаградете” с врем, прекарано заедно: поинтересувайте се как е минал денят му, какво е правило, с кого си е играло. Детето получава нови впечатления и се отвлича от негативните преживявания. Занимавайте го с нещо приятно. Заедно обсъдете събитията, които са се случили през времето на вашата раздяла. Хвалете го за успехите и го насърчавайте за положените усилия. Целта е да се изгради взаимно доверие и детето да се почувства спокойно в сигурна среда. Само в дружелюбна и спокойна атмосфера детето ще почувства увереност във вашата любв и ще повярва в собствените си сили.



В периода на адаптация  можете да наблюдавате следните прояви на вашето дете вкъщи:

- прояви на непослушание

- търсене на стара, забравена играчка

- връщане към „бебешки” навици

- напикаване

Детето реагира по този начин на новия стрес. Важно е да не му се карате, а да изчакате търпеливо да отшуми, което обикновено се случва до месец- два.

6.02.15 г.

Насилието над деца




Всяко неотговарящо на потребностите на детето отношение, пренебрегване, неглижиране и малтретиране, което може да доведе до вреда за развитието му, или психична или физическа (не свързана със злополука) травма. То може да има различни форми:физическо насилие, емоционално насилие, сексуално насилие, неглижиране (пренебрегване).


Това е най-очевидната форма на насилие над деца. Тя включва удряне, ритане, щипане, раздрусване, пошляпване, изгаряне, хапане, душене и т.н. Също даване на детето на отровни вещества, неподходящи лекарства или алкохол. Възможно е да се използва ненужна сила при хранене, сменяне на пелена или дреха. В резултат могат да се появят охлузвания, синини, драскотини, подутини и други видими наранявания по тялото на детето, както и вътрешни – счупвания и кръвоизливи. Вредите може да не са причинени умишлено и да са следствие на прилагане на свръхстроги мерки за дисциплина или физически наказания.

Може да се определи като систематично разрушаване на друго човешко същество и на емоционалната връзка с него. Такъв модел на поведение може сериозно да попречи на позитивното развитие на детето. Децата, които са непрекъснато засрамвани, унижавани, заплашвани или отхвърляни страдат поне толкова, ако не и повече от тези, които са обект на физическо насилие. Такава ранна емоционална депривация може да доведе до несигурно развитие в бебешка възраст до деца, които са тревожни, несигурни с ниска самооценка.

Видове емоционално насилие:
-          Отхвърляне
-          Игнориране
-          Тормоз и заплахи
-          Изолация

Последици:
-          Поведение, незряло за възрастта или обратно – доста по-зряло
-          Разрушителност и непоследователност в действията
-          Прилепчивост
-          Търсене на внимание
-          Агресивност и опозиционерство
-          Депресивност и тъга

Всяко използване на детето за получаване на сексуална възбуда или задоволяване. Може да се определи като въвличането от възрастния в сексуални действия, които детето не може напълно да осмисли и разбере, и поради това не е в състояние да даде съзнателното си информирано съгласие. То има разрушителни последствия върху нормалното и здраво развитие на детето – физическо и емоционално.

Жертви на сексуално насилие могат да бъдат както деца, така и пеленачета. Те са в състояние да изразят страданието си по различни начини. Ето какви могат да бъдат сигнали на сексуална злоупотреба:
-          Отказ да се хранят и да общуват
-          Нощно напикаване
-          Сексуални жестове или жестове, наподобяващи мастурбиране
-          Сексуални жестове към други деца
-          Рисунки със символични репрезeнтации на сексуални сцени и/или гениталии
-          Бягства
-          Нощни кошмари
-          Стимулиране на гениталните зони
-          Кражби
-          Заспиване в клас
-          Намаляване на училищния успех


Какво е неглижиране (пренебрегване, занемаряване)?
Лишаване от, или не предоставяне на съответна на потребностите и възрастта на детето грижа като: сигурност и подслон, храна, облекло, обучение, наблюдение, медицински грижи и други базисни потребности, необходими за развитието на пълния  физически, емоционален и интелектуален капацитет на детето. Неглижирането се проявява като модел на неадекватни грижи и лесно се забелязва при по-близко наблюдение на детето.

Видове неглижиране:
-          Физическо
-          Образователно
-          Емоционално
-          Медицинско


Синдромът на родителското отчуждение е нарушение в детското развитие в контекста на спора за родителските права при развод. Най-често той възниква след целенасочено проведена кампания по очерняне на единия родител. В тази ситуация майката или бащата влиза в ролята на „отчуждаващ“ – тенденциозно упражнява манипулация върху детето по отношение на другия родител. Като следствие той е поставен в ролята на „отчужден“.

 изображения: интернет
полезни връзки: Държавна агенция за закрила на детето 
                            Държавна агенция за закрила на детето