Различните

 Какво е да се чувстваш различен?

Да си сам, неразбран?

Да си в свят на различни от теб?

Чувстваш се самотен, когато чуеш другите деца на детската площадка или в училище да говорят за това, че си странен, различен…
…  когато сутрин не можеш да се облечеш и обуеш чорапите си без помощ.
… когато твоите съученици бързо овладяват новите знания, а на теб това ти коства много и понякога е непосилна работа.
… когато чуваш подмятания оттук-оттам, че си глупав, защото не се справяш или не се държиш като другите.
… когато често избухваш в гневни изблици.
… когато гледаш на себе си като на аутсайдер, защото определено не можеш да завързваш лесно приятелства.
… когато за пореден път си „сгафил” и родителите ти са привикани отново в училище.

Изведнъж разбираш, че не си част от голямата група в училище, на детската площадка, в квартала. Че си някак встрани, изолиран, дори наказан. Че си станал част от малка, специална групичка, в която всъщност не си искал да бъдеш.

 „Самотата не идва от липсата на хора наоколо, а от невъзможнжстта да говориш за нещата, които са важни за теб”.
К.Г.ЮнгК.Г.Юнг

Според някои скорошни данни, почти половината от децата със специални нужди (около 45%), отпадат от училище, защото липсват адаптирани учебни материали и помагала. Като цяло образователната ни система все още не е подготвена за нуждите на тези деца. И точно поради тази причина да си учител или съученик на такова дете не е лесно. Затова не можем да се сърдим на хората, че те просто не знаят нищо за проблема на детето и реагират често по много примитивен начин.

Според едно друго проучване, хората у нас се страхуват от децата със специални нужди. Асоциират ги с голямо страдание и болка; изпращат смс-и, принципно подкрепят интегрирането им в масовите училища, но ако трябва да се навлезе в тяхната собствена територия, в общността им, тогава започват да протестират. Такъв е и случаят с небезизвестния казус „Могилино”.


Ето някои практики, които могат да са ни от полза да се справим с предразсъдъците и да  подпомогнат приобщаването на специалното ни дете към голямата група:
- информирайте детето за неговото състояние така, че да знае за това и да бъде подготвено, че и другите деца могат да го питат;
- може – чрез помощта на специалист –  да се разкаже на класа относно самото заболяване, да се отговори на всички въпроси. Когато децата са информирани, те  са по-склонни към съдействие, толерантност и разбиране;
- помогнете на детето си да открие в каква област се справя най-добре и му дайте възможност да я развие;
- не омаловажавайте игрите, те са неделима част от порастването и развитието;
- изграждайте у детето си независимост, но не бъркайте независимостта с егоизъм.

Ние всички имаме нужда от любов, уважение, доверие и сигурност. А тези неща могат да бъдат постигнати чрез социални контакти, чрез приятелите ни, чрез  семейството ни.
-  не забравяйте да хвалите детето си, да го поощрявате да изгражда добра самооценка, да бъде любопитно към новото, да търси, да експериментира и да не се отказва, въпреки че не винаги резултатите ще са добри.

Всеки има право да бъде себе си и да открие своето място в света. А ние израстваме и се развиваме, като разширяваме собствения си кръгозор. Това означава да излезем от вкъщи, от нашите групички и общности на себеподобни. Трудно е, страшно е, понякога немислимо, но не и невъзможно. Защото затворът започва вътре в ума ни и пак там може да бъде разчупен.

Публикувано в: Ние ви чуваме
снимки: интернет 

Психологическо консултиране и терапия

Как психологът може да Ви помогне

Психологът работи в много различни области.

Ако изпитвате постоянни трудности да постигате основните цели във вашия личен живот, тогава психологът би могъл да ви предостави възможност да изследвате тези проблеми. Има много области от живота, където психолога може да окаже съдействие и партниране . Това могат да бъдат трудности при вземане на важни решения, конфликти, стрес, преживяване на загуба на близък или раздяла, адаптация в училище, агресия, антисоциални прояви, поведенчески и емоционални проблеми, страхове, подпомагане живот с различни болести като например HIV, рак или хронична болка и др.

Психологичното консултиране може да бъде анализиране на вашите мисли, чувства и поведения. Това е активен процес, чиято цел е да ви направи способни да разберете по-добре трудностите, които срещате, да повиши увереността в собствените ви способности, и по такъв начин да ви помогне да достигнете до по-добро решение и по-ясна перспектива за бъдещето.

Често се случва, че самото споделяне на болезнени преживявания пред някого, който е независим и който няма да ви осъди или критикува вече носи полза.

Консултирането може да включва идентифициране на нови поведенчески възможности и избор между тях, научаване на нови умения за по-добро справяне с проблемите, постигане на по-добро разбиране на това, което се случва в ежедневието, или предоставяне на подкрепа докато се възстановявяте от травматични или стресови събития.

Когато едно дете страда или изпитва затруднения от различно естество, първият и основен източник на подкрепа за него са родителите. Когато става въпрос за развитието на вашето дете, никой не може да ви каже какво да правите или кой е най-добрият начин, по който да го възпитате, тъй като никой не го познава по-добре от вас самите. Въпреки това възможността за консултация със специалист в сферата на детското развитие дава възможност за превенция на рисково поведение и подпомагане на евентуални затруднения, които нормално се появяват в развитието на детето или в трудния диалог между поколенията.

Ролята на специалиста е чрез професионалните си знания и умения да ви подпомогне и напътства в осмислянето и разбирането на това, което се случва с детето или в семейството, търсейки заедно с вас произхода и причините на заявения проблем.
Методите, които психологът използва, до голяма степен се припокриват с начините, по които малкото дете общува и изразява своите вътрешни състояния и конфликти. Детето, което все още не може да използва думите така както възрастния, изразява себе си по различни начини – чрез своето поведение, чрез рисунките, които създава, моделирането с пластилин, играта с кукли, приказките и дори през своите симптоми. Ето защо е особено важно този език да бъде чут.

През възможността да играе и твори детето се социализира, развива своите поведенчески, познавателни, креативни и адаптивни способности, тъй като тези дейности са основен начин за комуникация, за изследване на външния и вътрешен свят и експериментиране на нови модели на поведение. 

изображения: личени; интернет

Успешната адаптация в детската градина

Как да обезпечим психологическия комфорт на постъпващото в детска градина дете

Раздялата е част от развитието на детето. Тръгването на детска градина е едно от ключовите събития за детето, което то понася много по-добре, когато родителите му са убедени в способността му успешно да премине през този етап. Доверието, което му гласуват, му позволява да намери в себе си необходимите сили!

Тръгването на детска градина е нов, важен етап от развитието на детето защото отваря път към социализирането.

За да се получи този преход добре, без допълнителен стрес ролята на родителите е от съществено значение. Още преди постъпването в детското заведение трябва да обясните на детето какво е това детска градина. А още по-добре да му го покажете нагледно. Отидете там заедно с детето, разкажете му какво още правят децата в детската градина (играят, обядват, спят, пеят песнички) и колко е интересно това.

Изключително важна е вашата положителна нагласа към детската градина. Ако вие вярвате, че това е най-доброто място за вашето дете, така ще мисли и то. Когато го завеждате в групата, постарайте се да не му показвате своето вълнение, което често дори и да не искате, възниква у вас. При раздялата бъдете спокойни, но твърди. Непременно му кажете, кога ще дойдете да го вземете и уточнете времето, по което ще дойдете в достъпна за него форма. Например: „аз ще дойда  за теб, след като обядваш“, „когато се наспите и излезете с децата на двора”. За преодоляване на стреса от раздялата, изградете ритуал за сбогуване (целувка, прегръдка, възможност да погледа мама през прозореца). В началото може да помогне мека играчка или любим предмет от вкъщи.  Ако детето реагира твърде болезнено на раздялата, нека сутрин го водят на градина бабата или бащата.

Когато го вземате, го „възнаградете” с врем, прекарано заедно: поинтересувайте се как е минал денят му, какво е правило, с кого си е играло. Детето получава нови впечатления и се отвлича от негативните преживявания. Занимавайте го с нещо приятно. Заедно обсъдете събитията, които са се случили през времето на вашата раздяла. Хвалете го за успехите и го насърчавайте за положените усилия. Целта е да се изгради взаимно доверие и детето да се почувства спокойно в сигурна среда. Само в дружелюбна и спокойна атмосфера детето ще почувства увереност във вашата любв и ще повярва в собствените си сили.

В периода на адаптация  можете да наблюдавате следните прояви на вашето дете вкъщи:

- прояви на непослушание

- търсене на стара, забравена играчка

- връщане към „бебешки” навици

- напикаване

Детето реагира по този начин на новия стрес. Важно е да не му се карате, а да изчакате търпеливо да отшуми, което обикновено се случва до месец- два.